Времето лети… май 2, 2008

Лети и то в онзи, емоционален смисъл. Тук не става въпрос за това, че времето е пари, което несъмнено е истина. Не, просто слънцето ми навява разни спомени – вече отминали, но все пак така близки.

Поредният пернишки резил Vol.2, 3 и още, и още… май 1, 2008

Вече не зная колко на брой станаха тези прояви от родната провинция, които ме карат да се чувствам особено горд… За да стане мило и на вашите души, реших да продължа  абсурдната статистика.

Изберете си ден! април 25, 2008

“Аз ибрах си сърце за светлите неща…”

Дали е възможно? За мен. А другите, какъв ли ще бъде техният ден?! Честно ли би било това? Променям ли нещо по този начин… Просто ставам непукист, а така аз не мога да живея. Да не обръщам внимание на това, което не харесвам… Не, не бих могъл. Това вече не би било истински (солен + сладък = интересен) живот.

И аз ”не харесвам долната земя”, но за съжаление там живея…

И все пак, според Марк Тулий Цицерон (когото съм цитирал, т.е. би трябвало да съм съгласен с него) аз правя две от “Шестте грешки на човека”. А именно - Номер 2: Склонността да се тревожим за неща, които не могат да бъдат променени или поправени и Номер 3: Твърдението, че нещо е невъзможно, защото ние не сме способни да го направим.

Така че… Не ми остава нищо друго, освен да се взема в ръце (колкото и да ми е трудно да си го представя ).

Снимка: Георги Димитров - Бруно, netinfo.bg

Хора много, човеци малко… април 22, 2008

Напоследък все тази мисъл ми е в главата…

“Не очаквах нищо и все пак съм разочарован!”

Нямам повече сили… За нищо.

За престорена усмивка - въобще.

Да си симпатичен в България… април 7, 2008

Какво по-хубаво от това?! Няколко министри да ти засвиделтелстват лично уважението и предаността си. И това, ако не е служба в името на народа.

Ако използвам езика на президента Г. Първанов и се водя по неговата логика, то вероятно и министър Гайдарски, в стремежа си да навлезе по-навътре в оперативната работа (искам да кажа, че му се е оперирало на човека, лекар е все пак), се е срещал с този и онзи (за двама братя става въпрос, ако ви трябва жокер).

Не е вярно обаче, че съм им предал поздрави от премиера Сергей Станишев, както се твърди в публикации в пресата, подчерта министър Гайдарски. Но според мен близостта между тях (колкото и много да са), не може лесно да се скрие. Личното посещение и изказване от типа “Много симпатични хора са” говори доста само по себе си.

И после как да не ни е симпатична държавата, като всички са така симпатични. Ха - ха.                                      За наша сметка обаче.

Трябвало да… април 7, 2008

Какво е това “трябва да”? Щом трябва, значи може, както казва един мой любим професор. И все пак… Щом Жени каза, че трябва. Макар и с огромно закъснение (щото постих досега, не за друго)

1. Трябва да започна да правя нещата, които трябва да свърша или не трябва, но пък искам, а не само да си мисля за тях . И с това сякаш се списъкът ми се изчерпва.

Обаче…

Най-накрая слънце! април 7, 2008

И как да стоиш затворен в няк’ва стая 2х2 и да учиш. Няма как…

И накрая на деня идва ужасяващата равносметка - нито научих, нито излязох. Оффф….

Истината и нищо друго… март 20, 2008

Днес имах доста забавна (и все пак много натъжаваща) лекция по геополитика. Понеже имаме македонци в курса, преподавателят (небезизвестният проф. Стефан Карастоянов) помоли един от тях - българите от Долна България, както сам ги нарича, да донесе учебник по история от родината си. Колегата, твърдящ, че се самоопределя като българин, най-любезно се съгласи.

Музика и нещо подобно… февруари 29, 2008

Не се сдържах. Видях поста на Александър Колев  за песента на Peter Nalitch. Изслушах я (няколко или доста пъти). И не устоях да не драсна няколко реда. Текстът на песента е твърде прекрасен, за да не го споделя и аз. Има прекалено култови фрази, които, както се е изразил Александър Колев, “цепят мрака” (а и аз самият бих ги описал по същия начин). Ето го и него:

I’ve never been lonely cause… me is so cool

Baby you have a possibility

play it with meI’ve never been cleverbecause need it never

Baby you have a possibility

play it with me

Guitar, guitar, guitar, guitar,

Come to my Boudoir

Baby you have a possibility

play it with me

Guitar, guitar, guitar, guitar,

Jump to my Yaguar

Baby you have a possibility

play it with me

I put on my pyjamas

and go to Bahamas

Baby no possibility

play it with me

Guitar, guitar, guitar, guitar,

Jump to my Yaguar baby,

you have a possibility play it with me(x2)

Is there sun over sky?

{Lai, lai, lai, lai.., c’mon…,dance

yes

wola olaola gitar male

yes}

Guitar, guitar, guitar, guitar,

Come to my Boudoir

Baby you have a possibility

play it with me

Guitar, guitar, guitar, guitar,

Jump to my Yaguar Oooo

Baby you have a possibility

play it with me

 Има някакъв особен енергиен заряд (поне за мен). И е забавна. А и приляга идеално на самочувствието на всички онези “певци” от кастингите на някои нашумели музикални предавания. Английски с руски акцент. Е, вярно, че произношението не е съвършено като това на Валентина Хасан и изпълнението й на новия - стар хит “Кен лий”.

P.S. За нея просто “думи немам!!”.

Национални флагове/гербове февруари 19, 2008

Последният ми пост ме наведе на тази мисъл, а именно да се поразровя сред по-интересните национални флагове, а оттам и към гербовете на държавите.

Започвам със знамето на Уелс (една от четирите съставни части на Обединено кралство).

След това - това на Черна гора, провъзгласено за национално знаме на 12 юли 2004 година, с решение на Събранието на Република Черна гора.

И накрая това на любимата ми Бивша югославска република Македония, която е като едно слънце (с малко албанци по него, де) на Балканите. Слънцето от знамето символизира “новото слънце на свободата”, за което се пее в македонския национален химн Денес над Македония.

Нещо много червено взе да става…

Докато разглеждах знамената, реших, че по-интересни всъщност са гербовете , така че…

Япония ->                                      Замбия ->

 

 Чили ->

Ливан /някак екологично/ ->

Аржентина (за жалост нищо повече не мога да кажа) -> 

Южна Корея (без да обиждам никого, напомня ми за капачка от Pepsi) ->

И накрая, нали съм франкофон - национална емблема на Франция  ->

Интересното в случая е, че Франция няма герб. Настоящата емблема на страната датира от 1953 година и няма никакъв правен статут като официален символ на Френската република. За първи път се появява на френските паспорти през 1912 година и се използва от френското външно министерство за дипломатическа употреба. През 1953 година ООН се обръща към Франция с молба да изпрати свой герб, който да бъде поставен между гербовете на останалите страни-членки. Тъй като страната няма официално приет герб се свиква специална комисия, която взема решение сегашният вариант на националната емблема от 1912 година да бъде изпратена в ООН като “герб на Франция”. И в този случай на националната емблема не ѝ е придаден никакъв официален статут.

Източник: Уикипедия