Не е черна нощ зачернила, най ме скри земята, черната!
февруари 1, 2008 at 8:54 pm | In tra-la-la :) | 1 CommentАйде ви, море, верна дружина,
без вас далеко, пак ще замина.
Мен ме скри земята, черната,
и тревата леле, росната -
напоих ги с кръв от раните
да ме скрият от душманите.
Но земята леле, черната,
няма да те върне на мене…
и тревата леле, росната -
напоих ги с кръв от раните
да ме скрият от душманите.
Но земята леле, черната,
няма да те върне на мене…
Колко меланхолично и все пак така зареждащо. Да усещаш как тъпаните бият в сърцето ти… Да усещаш, че си жив. Какво по-хубаво от това?!
текст: Ивайло Вълчев
снимки: Ivostr’s Weblog ; www.pernik.info
Blog at WordPress.com. | Theme: Pool by Borja Fernandez.
Entries and comments feeds.




