Ivostr’s Weblog

Днес имах доста забавна (и все пак много натъжаваща) лекция по политическа география. Понеже имаме македонци в курса, преподавателят (небезизвестният проф. Стефан Карастоянов) помоли един от тях - българите от Долна България, както сам ги нарича, да донесе учебник по история от родината си. Колегата, твърдящ, че се самоопределя като българин, най-любезно се съгласи.

И така, днес имахме честта да се запознаем отблизо с творчеството (художествено) на скопските автори. Учебникът беше за осми клас, тънък и напомнящ повече за някакво помагалце (но явно определено помага за промиването на мозъци), сравнявайки го с размера на българските учебници (още едно доказателство, че съдържанието е по-важно ).Както и да е, на първата случайно отворена страница се четеше следното: “Бугарскиот цар наредил да убијат мекедонскиот револуционер Јане Сандански” (извинявам се, ако има неточности в изписването, но македонският /известен също като български на сръбска пишеща машина/ е доста “древен” език - май вече станаха 50 години, и ми е трудно). Но съдържанието е както в учебника.
Знам, че не казвам нищо ново, но просто се ужасявам от факта, че никой не прави нищо по въпроса. А Македония се е запътила към НАТО и ЕС. Добре, че засега поне Гърция има твърда позиция за името на претенциозната ни съседка. Но нас това не ни грее /колкото и брутален изразът/. Мога само да се съглася с мнението на Борислав Цеков. Та ние дори нямаме доктрина по въпроса (а и не само по него)… Сигурно така е много по-лесно: щом няма ясни национални интереси, защо някой трябва да ги защитава. И как ще ги защитава, след като сякаш никой не е наясно с тях?!

♦ ♦ ♦

Националност на Яне Сандански
Въпреки че македонската историография се опитва да наложи Яне Сандански като македонски революционер в съзнанието на македонското общество, той винаги се е самоопределял като българин.

• Обяснявайки своя идеал за свободна Македония пред италианския вестник “Секуло” по повод на окупацията на Вардарска и Егейска Македония от Сърбия и Гърция, той казва: „Македонските революционери, които след дълга и жестока борба с турската тирания доживяха да видят своята мечта - извоюване на свобода на Татковината, не могат да допуснат тя да попадне под сръбско и гръцко владение. Те няма да се спрат и пред най-страшните терористически средства, за да реализират съкровената си мечта - свободна българска Македония!…”

• “…Работата не е толкова проста,както ви разправят върховистите. Велика русия не успя да обедини българския народ… По-добре е да искаме Македония да си остане цяла и да получи поне автономия, отколкото на България да се падне едно парче, а другите части да ги вземат сърби и гърци. Да не искаме рогове, защото може да си загубим и ушите…Българския елемент в Македония е най-многочислен… По тоя начин, ние ще се намираме в постоянно сътрудничество за общобългарски цели, по пътя на които всеко дрънкане на сабли днес е предателство спрямо българщината…”” - думи на Яне Сандански, изречени пред кореспондента на вестник “Дневник” и публикувани на страниците на вестника на 11 август 1909 г.
• “Докато българите си разбиваха главата в Булаирските и Чаталджанските скали, сърбите и гърците си поделиха най-богатата на Балканите земя, където живееха един милион и половина българи…“.

За смъртта на Яне Сандански: След разгрома на Илинденско-Преображенското въстание като ръководител на Серския революционен окръг Сандански застава начело на т.нар. левица в македоно-одринското движение. Той подкрепя идеите за автономна Македония и балканска федерация . След смъртта на Дамян Груев, ръководител на ВМОРО, (загинал в престрелка с турците на 10 Декември 1906 г.) в организацията настава борба за власт, в която Сандански вижда основната пречка за амбициите си в лицето на Борис Сарафов, Иван Гарванов и Христо Матов. През 1907 г. Сандански започва да застъпва идеята, че македонският въпрос не трябва да се разглежда като национално обединение за българите, а да се постави на една освободена от национализма интернационална основа. От тази гледна точка всички, които агитират за обединението на Македония и България трябва да бъдат посрещани от ВМРО враждебно и третирани наравно със сръбските и гръцките агитатори. Сандански е организатор на екзекуциите на Михаил Даев, а по-късно на Борис Сарафов и Иван Гарванов и като такъв носи отговорност за започване на самоизтреблението и за подронването на българската кауза в Македония и за налагането на терора като средство за разрешаване на вътрешни противоречия във ВМОРО. Заради това на конгреса през март 1908 г. в кюстендилското село Жабокрът Сандански е изключен от ВМОРО и осъден на смърт от Тодор Александров.

Сандански е убит на 21 април 1915 г. в Пирин, местността Балтата от районната неврокопска чета на ВМОРО и конкретно от четника Андон Качарков. Погребан е на около 200 м източно от Роженския манастир. На надгробната мраморна плоча се четат думите му: “Да живееш, значи да се бориш. Робът — за свобода, а свободният — за съвършенство.”

източник: makedonski.10.forumer.com/ Уикипедия