Ivostr’s Weblog

“Аз ибрах си сърце за светлите неща…”

Дали е възможно? За мен. А другите, какъв ли ще бъде техният ден?! Честно ли би било това? Променям ли нещо по този начин… Просто ставам непукист, а така аз не мога да живея. Да не обръщам внимание на това, което не харесвам… Не, не бих могъл. Това вече не би било истински (солен + сладък = интересен) живот.

И аз ”не харесвам долната земя”, но за съжаление там живея…

И все пак, според Марк Тулий Цицерон (когото съм цитирал, т.е. би трябвало да съм съгласен с него) аз правя две от “Шестте грешки на човека”. А именно - Номер 2: Склонността да се тревожим за неща, които не могат да бъдат променени или поправени и Номер 3: Твърдението, че нещо е невъзможно, защото ние не сме способни да го направим.

Така че… Не ми остава нищо друго, освен да се взема в ръце (колкото и да ми е трудно да си го представя ).

Снимка: Георги Димитров - Бруно, netinfo.bg

Напоследък все тази мисъл ми е в главата…

“Не очаквах нищо и все пак съм разочарован!”

Нямам повече сили… За нищо.

За престорена усмивка - въобще.

Какво по-хубаво от това?! Няколко министри да ти засвиделтелстват лично уважението и предаността си. И това, ако не е служба в името на народа.

Ако използвам езика на президента Г. Първанов и се водя по неговата логика, то вероятно и министър Гайдарски, в стремежа си да навлезе по-навътре в оперативната работа (искам да кажа, че му се е оперирало на човека, лекар е все пак), се е срещал с този и онзи (за двама братя става въпрос, ако ви трябва жокер).

Не е вярно обаче, че съм им предал поздрави от премиера Сергей Станишев, както се твърди в публикации в пресата, подчерта министър Гайдарски. Но според мен близостта между тях (колкото и много да са), не може лесно да се скрие. Личното посещение и изказване от типа “Много симпатични хора са” говори доста само по себе си.

И после как да не ни е симпатична държавата, като всички са така симпатични. Ха - ха.                                      За наша сметка обаче.

Какво е това “трябва да”? Щом трябва, значи може, както казва един мой любим професор. И все пак… Щом Жени каза, че трябва. Макар и с огромно закъснение (щото постих досега, не за друго)

1. Трябва да започна да правя нещата, които трябва да свърша или не трябва, но пък искам, а не само да си мисля за тях . И с това сякаш се списъкът ми се изчерпва.

Обаче…

И как да стоиш затворен в няк’ва стая 2х2 и да учиш. Няма как…

И накрая на деня идва ужасяващата равносметка - нито научих, нито излязох. Оффф….