Седем пъти презирах душата си
май 29, 2008 at 9:02 pm | In tra-la-la :) | 4 CommentsДжубран Халил Джубран*, „Пясък и пяна“
Седем пъти презирах душата си.
Първият път, когато видях, че тя се покорява, за да достигне висоти.
Вторият път, когато забелязах, че тя куца в присъствието на сакати.
Трети път, когато трябваше да избира между трудното и лесното, и тя избра лесното.
Четвъртият път, когато тя извърши зло и за свое оправдание каза, че и другите постъпват по същия начин.
Петият път, когато тя, претърпявайки поради своята слабост, представи търпението си за сила.
Шестият път, когато с презрение се отвърна от уродливо лице, без да познае, че това е една от нейните маски.
И седми път, когато тя пееше хвалебствена песен и си въобразяваше, че това е добродетел.
Edit: А вашите души?
Нормално е, щом прочетеш горните редове, да направиш съпоставка със своята душа… Е, и аз не останах по-назад…
За мое съжаление, трябва да презирам душата си по три критерия: 3 (човешко е…), отчасти 4 (макар и в малки размери) и най-вече 5 (да…).
1, 2 и 6 не са ми в стила… (пък не е ли достатъчно другото?!)
4 Коментара »
RSS хранилка за коментарите по тази публикация. Адрес за TrackBack
Вашият коментар
-
Flickr Photos
More Photos -
Блог в WordPress.com. | Theme: Pool by Borja Fernandez.
Entries and comments feeds.
Иво, мерси, че си намерил още! Това специално не го бях открила. Много е хубаво. Днес бях решила на всички да изпращам мисли на Джубран – на всеки каквато му подхожда според мен. Но не ми стигна времето.
Comment от vira111 — май 29, 2008 #
Най-ми харесва обаче това (но не знам колко хора биха го разбрали правилно):
„Учителю, говори ни за битието. Какво е да бъдеш?
-Днес да бъдеш означава да бъдеш мъдар, но не безучастен към безразсъдния; да бъдеш силен, но не за да унищожаваш слабия; да играеш с малките деца не като баща, а по скоро като другар, който би искал да научи техните игри;
Да бъдеш непринуден и простосърдечен с възрастните мъже и жени, да присядаш с тях в сянката на старите дъбове, въпреки че самият ти все още вървиш с Пролетта;
Да знаеш, че светецът и грешникът са братя близнаци, чийто отец е нашият Всемилостив Цар, и че единият се е родил само миг преди другия и заради това ние го приемаме за Престолонаследника;
Да следваш Красотата, дори когато тя те води към ръба на пропастта; и въпреки че тя е окрилена, а ти си безкрил, и въпреки че тя ще прекрачи ръба, ти я последвай, защото там, където няма Красота, няма нищо.“
Взето от „http://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D1%83%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD_%D0%A5%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BB_%D0%94%D0%B6%D1%83%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD“.
Comment от vira111 — май 29, 2008 #
И аз ти благодаря, че ми напомни за този велик ливански мислител. Преподавателката ми по литература в гимназията доста често го цитираше, и когато видях твоя пост, в съзнанието ми изникнаха особено приятни асоциации.
Права си, че „Какво е да бъдеш?“ сякаш е една идея по – прекрасно и красиво от останалите.
„…защото там, където няма Красота, няма нищо.“
(дано да съм го разбрал правилно…)
Comment от Иво_str — май 29, 2008 #
Comment от vira111 — май 30, 2008 #