Самостоятелно Косово провъзгласи, че ще бъде мултинационална държава (след като отказа да бъде част от такава). Ето го и новосъздадения “национален” флаг на Косово, който трябва да покаже намерението на ”страната” да влезе в ЕС. По-странен и смешен ми е дори от този на БЮРМ. Както и да е… Независимо Косово.

 Сега по-важно е в това прекрасно знаме да присъсътва и нещо българско. Дано поне след промяната  (тъй като в рамките на Сръбската “империя” това не стана) положението на българите в Косово се подобри. Това обаче зависи от българските управляващи, които още се чудят как да реагират. Неотдавна първи признаха Македония, и то без никакви условия. А Косово… Кой знае - най-накрая, вероятно отново без никаква полза.
Снимка: Информационна Агенция БГНЕС

Става въпрос (тук по конкретен повод, но иначе и като цяло) за желанието на всеки втори да сподели “искрената” си загриженост към случващото се наоколо. Continue reading Не се ли престараваме малко?!…

 Или как България се напълни с “пълнеж”

*под “блок” разбирай и държава

** под “политолози” разбирай нищо
Публикацията няма за цел да засегне отделни лица (в това число и политолози) или дори институции. С един прост пример става ясно положението в цялата държава.

Всякаква прилика с действителни лица и събития обаче вероятно не е случайна. Continue reading Блок*, пълен с политолози**…

  Та, след като получих поканата от Vira да продължа играта със седемте албума и острова, започнала от Майк Рам, се оказах като в задънена улица. Осъзнах, че за мен няма такива седем албума (да не кажа дори три), които да взема на необитаем остров. Първо реших, че това се дължи на т.нар. явление “музикално прасе”, каквото, признавам без капчица срам, аз представлявам. Снощи обаче ме осени друга мисъл. И така, аз прехвърлих вината за това ми състояние на Интернет и безразборното от моя страна сваляне на всякаква музика (не, че не съм свалял и цели албуми, отново безсрамно).
Друг е въпросът, че аз едва ли съм състояние да изслушам песните от един албум една след друга. Обичам разнообразието просто.

И така опасявам се, че няма да мога да отговоря на условията на играта, въпреки искреното си желание. Все пак си запазвам правото да предизвикам няколко души: Кралев, Жени и MaizZz. Дано те да имат по-голям успех

Айде ви, море, верна дружина,
без вас далеко, пак ще замина.

Мен ме скри земята, черната,
и тревата леле, росната -
напоих ги с кръв от раните

да ме скрият от душманите.

 Но земята леле, черната,

                         няма да те върне на мене…

Колко меланхолично и все пак така зареждащо. Да усещаш как тъпаните бият в сърцето ти… Да усещаш, че си жив. Какво по-хубаво от това?!

текст: Ивайло Вълчев

снимки: Ivostr’s Weblog ; www.pernik.info

Има ли нещо по-жалко от това?? Кръгла нула… Та разглеждам си аз подобието на блог и осъзнавам колко досадни са някои от публикациите ми. Мисля, че в повечето случаи съм бил обзет от някакви странни вълни на различна тематика… Къде попаднах?!
Но, защо да се притеснявам, нали съм тра-ла-ла …П.П. Опитвам се да обуздая желанието си да критикувам собствените си писаници.
/За протокола: дразнят ме само някои от тях./

снимка: Михал Орела /www.flickr.com

Как се получава така, че да имаш усещането, че целият свят е против теб ??
Наляга те едно такова чувство, някак меланхолично…
Поглеждаш нагоре, но и небето вещае гибел. Пръстта остава единственото
ти спасение. Ужасен свят - зловещ и хищнически.
Хора много. Човеци няма.