Не се сдържах. Видях поста на Александър Колев  за песента на Peter Nalitch. Изслушах я (няколко или доста пъти). И не устоях да не драсна няколко реда. Текстът на песента е твърде прекрасен, за да не го споделя и аз. Има прекалено култови фрази, които, както се е изразил Александър Колев, “цепят мрака” (а и аз самият бих ги описал по същия начин). Ето го и него:

I’ve never been lonely cause… me is so cool

Baby you have a possibility

play it with meI’ve never been cleverbecause need it never

Baby you have a possibility

play it with me

Guitar, guitar, guitar, guitar,

Come to my Boudoir

Baby you have a possibility

play it with me

Guitar, guitar, guitar, guitar,

Jump to my Yaguar

Baby you have a possibility

play it with me

I put on my pyjamas

and go to Bahamas

Baby no possibility

play it with me

Guitar, guitar, guitar, guitar,

Jump to my Yaguar baby,

you have a possibility play it with me(x2)

Is there sun over sky?

{Lai, lai, lai, lai.., c’mon…,dance

yes

wola olaola gitar male

yes}

Guitar, guitar, guitar, guitar,

Come to my Boudoir

Baby you have a possibility

play it with me

Guitar, guitar, guitar, guitar,

Jump to my Yaguar Oooo

Baby you have a possibility

play it with me

Последният ми пост ме наведе на тази мисъл, а именно да се поразровя сред по-интересните национални флагове, а оттам и към гербовете на държавите.

Започвам със знамето на Уелс (една от четирите съставни части на Обединено кралство).

След това - това на Черна гора, провъзгласено за национално знаме на 12 юли 2004 година, с решение на Събранието на Република Черна гора.

И накрая това на любимата ми Бивша югославска република Македония, която е като едно слънце (с малко албанци по него, де) на Балканите. Слънцето от знамето символизира “новото слънце на свободата”, за което се пее в македонския национален химн Денес над Македония.

Нещо много червено взе да става…

Япония ->                                      Замбия ->

 

 Чили ->

Ливан /някак екологично/ ->

Аржентина (за жалост нищо повече не мога да кажа) -> 

Южна Корея (без да обиждам никого, напомня ми за капачка от Pepsi) ->

И накрая, нали съм франкофон - национална емблема на Франция  ->

Самостоятелно Косово провъзгласи, че ще бъде мултинационална държава (след като отказа да бъде част от такава). Ето го и новосъздадения “национален” флаг на Косово, който трябва да покаже намерението на ”страната” да влезе в ЕС. По-странен и смешен ми е дори от този на БЮРМ. Както и да е… Независимо Косово.

 Сега по-важно е в това прекрасно знаме да присъсътва и нещо българско. Дано поне след промяната  (тъй като в рамките на Сръбската “империя” това не стана) положението на българите в Косово се подобри. Това обаче зависи от българските управляващи, които още се чудят как да реагират. Неотдавна първи признаха Македония, и то без никакви условия. А Косово… Кой знае - най-накрая, вероятно отново без никаква полза.
Снимка: Информационна Агенция БГНЕС

Говоря за практиката да се съкращават на поразия напоследък все повече литературни произведения. И то, не какви да е. В статия на информационна агенция “ЗА Перник” се казва следното: “Ангел Малинов влезе в историята с факта, че се осмели да пренапише “Под игото”, като съкрати оригиналния Вазов текст на 60-ина страници.” Continue reading Голяма необходимост от нещо малко?…

Става въпрос (тук по конкретен повод, но иначе и като цяло) за желанието на всеки втори да сподели “искрената” си загриженост към случващото се наоколо. Continue reading Не се ли престараваме малко?!…

 Или как България се напълни с “пълнеж”

*под “блок” разбирай и държава

** под “политолози” разбирай нищо
Публикацията няма за цел да засегне отделни лица (в това число и политолози) или дори институции. С един прост пример става ясно положението в цялата държава.

Всякаква прилика с действителни лица и събития обаче вероятно не е случайна. Continue reading Блок*, пълен с политолози**…

Както и да до погледнеш, различно е. Continue reading Перник не е Рио…

  Та, след като получих поканата от Vira да продължа играта със седемте албума и острова, започнала от Майк Рам, се оказах като в задънена улица. Осъзнах, че за мен няма такива седем албума (да не кажа дори три), които да взема на необитаем остров. Първо реших, че това се дължи на т.нар. явление “музикално прасе”, каквото, признавам без капчица срам, аз представлявам. Снощи обаче ме осени друга мисъл. И така, аз прехвърлих вината за това ми състояние на Интернет и безразборното от моя страна сваляне на всякаква музика (не, че не съм свалял и цели албуми, отново безсрамно).
Друг е въпросът, че аз едва ли съм състояние да изслушам песните от един албум една след друга. Обичам разнообразието просто.

И така опасявам се, че няма да мога да отговоря на условията на играта, въпреки искреното си желание. Все пак си запазвам правото да предизвикам няколко души: Кралев, Жени и MaizZz. Дано те да имат по-голям успех

Айде ви, море, верна дружина,
без вас далеко, пак ще замина.

Мен ме скри земята, черната,
и тревата леле, росната -
напоих ги с кръв от раните

да ме скрият от душманите.

 Но земята леле, черната,

                         няма да те върне на мене…

Колко меланхолично и все пак така зареждащо. Да усещаш как тъпаните бият в сърцето ти… Да усещаш, че си жив. Какво по-хубаво от това?!

текст: Ивайло Вълчев

снимки: Ivostr’s Weblog ; www.pernik.info

“Сурва 2008″ свърши. Звънците в главата ми обаче продължават да кънтят. И то, не защото съм трa-ла-ла. Всичко беше наистина прекрасно. Обаче свърши…

А сега ето и няколко снимчици на скромната ми особа.

снимки: Ivostr’s Weblog